Митническите конвенции за временен внос на частни и търговски моторни превозни средства установяват принципът на временен внос на такива превозни средства под прикритието на “carnet de passage en douane“. Тези карнети се издават от асоциации, които гарантират заплащането на вносни мита и такси в случай, че временно приетото превозно средство не е реекспортирано. В някои европейски страни, “carnet de passage“ не се прилага на практика, но частното превозно средство е поставено де юре под временен вносен режим, предвиден от конвенцията. В тези европейски страни, регистрацията на превозното средство и съответните документи се считат достатъчни за техния временен внос.

Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР /Конвенция ТИР/ позволява международен автомобилен превоз на товари от отправно до получаващо митническо бюро през толкова страни, колкото е необходимо, без какъвто и да е транзитен граничен контрол на превозвания товар. Това става при спазване на определени конструктивни изисквания за превозното средство или контейнера и при наличие на митническа пломба с цел да се избегне контрабандата. Съгласно конвенцията, за покриване на митата и таксите по време на пътуването е създадена международна гарантираща верига. Издаването и разпространението на карнети ТИР се извършва от Международния съюз за автомобилен транспорт /IRU/, който управлява международната гарантираща система. Пълният контрол на Конвенцията ТИР и нейното прилагане във всички договарящи страни е осигурено от междуправителствен орган – Административен комитет по Конвенция ТИР. Докато първоначално Конвенцията ТИР бе създадена единствено за европейския транспорт, постепенно системата се разпространи и в други части на света, включително Близкия изток, Северна Африка и Латинска Америка. Сега режимът ТИР може да се прилага при превоз на товари в контейнери, при условие че поне част от пътуването се осъществява с автомобилен транспорт.

Международна конвенция за хармонизация на граничния контрол на товари се стреми да ограничи формалностите, да намали престоя и броя на извършваните проверки, както по причини от медико-санитарно, ветеринарно, фитосанитарно естество, така и за съответствие с техническите стандарти или за контрол на качеството, и най-общо се прилага за всякакви товари – при внос, износ или транзит.